by 
“Често попадаме на статии и новини за последиците от пандемията в световен мащаб върху икономиката, ръста на безработица, по- ниското качество на живот и нарастващото недоволство на гражданите, но рядко говорим за психо- емоционалното състояние на човека. Налице е промяна в цялостния ни ритъм на живот. Пандемията засегна децата и юношите поне толкова, колкото и възрастните. Училището взе много различен формат- това е труден период особено за учениците от 1- ви и 12- ти клас. Първите не проумяват и нямат реална представа за училищната среда, “отне” им се възможността да опознават училището такова, каквото е всъщност, а при последните се наблюдава висока тревожност относно предстоящите матури и кандидат- студентски изпити.” Тя споделя още: “При малките деца може да възникнат неоснователни страхове, които преди не са съществували, плач без причина, проблеми със съня и храненето, тревожност, педантичност и нарушение в поведението им.”
Психолог Сание Белева посочва, че при юноши се наблюдава интензивен интерес и зависимост към интернет. Отбелязва, че освен това, юношите са склонни и към пристрастяващи вещества като цигари, алкохол, марихуана с цел облекчаване на скуката или интерес към новости.
“Да не забравим и децата с дефицит на внимание и хиперактивност, със специални образователни потребности, аутизъм и други нарушения- за тях този период е още по- труден и чувствителен. Напълно е възможно да има деградация в цялостното им психо- емоционално и социално състояние, по- високи бариери за преодоляване в образователната система.”
Към всичко това Психолог Сание Белева добави следните симптоми, които могат да се наблюдават и при възрастните: “Спад в поведението и уменията; дезорганизация; агресия; тъга; болка с неизвестен произход; чести промени на настроението; говорни нарушения; нощно напикаване /при малките/; кошмари; изразени проблеми с концентрацията; невъзможност за извършване на обичайните дейности и много други”.
Какво да направим?
“Защитата на психологическото здраве на децата е изключително важна, както за самите тях, така и за техните семейства. Първата стъпка за овладяване на детската тревожност е информацията- детето да има право да задава въпроси и да получава честни отговори по начин, който да може да разбере и усвоява получената информация. Периода е подходящ за съживяване на стари семейни навици и ценности; съставяне на дневен режим /децата са по- малко тревожни и функционират по- добре в ясно структурирана среда/- здравословна диета, режим на бодърстване и сън, подходящи хигиенни практики; организиране на общи интересни занимания- игри, филми и четене на книги.”
За пристрастяването към интернет и екрана, Белева каза: “Това не е нов проблем. Отдавна се говори на родителите, че трябва да ограничават ползването на мобилни устройства и таблети при децата /извън учебните занятия/. А това може да стане с личен пример. Няма как да очакваме едно дете самó да поеме инициативата. Имайте в предвид, че децата подражават на модела на поведение на своите родители. Затова е от важно значение и отношенията в семейството.”
Това са една малка част от проблемите с които се сблъскваме в последствие от пандемията и начините за справяне с тях. Трудно е да се определи още какви точно ще бъдат последиците върху детската психика, но със сигурност ще има такива и ако симптомите не отшумяват и се задържат дълго време, може да се потърси професионална подкрепа за преодоляването им.
